„Млади богати вдовици“ е завладяващ трилър с незабравими главни героини. Романът е написан от бестелъровите авторки Кимбърли Бел, Ванеса Лили, Лейн Фарго и Кейт Холахан и разказва за мистерия, свързана със самолетна катастрофа, изчезнали пари и нелекото наследство на четири вдовици. Годината е 1985 г. и частен самолет се разбива край Ню Йорк. Четиримата сътрудници в адвокатска кантора загиват и оставят след себе си въпроси. Възможно ли е недоволен клиент да търси отмъщение? Или пък съдружниците са се замесили в нещо по-голямо и опасно? Сега четири овдовели жени трябва да разкрият истината за случилото се със съпрузите им, преди мафията да затегне примката около тях самите.

Колаборацията между четирите авторки започва като забавен проект по време на ковид пандемията, а резултатите надхвърлят всички очаквания. Романът е публикуван като оригинална продукция в платформата за аудио книги Audible, където получава над 22 хиляди рейтинга, и оглавява класацията за 2022 г., като също така е номиниран за наградата на Международното дружество на писателите на трилъри. Следва печатно издание от водещо американско издателство, продължение и перспективи за развитие на проекта.

Ето какво споделят авторките за работата по романа.

 

Ванеса Лили

Като всяка писателска история и създаването на „Млади богати вдовици“ започва със самота и безпокойство. Беше есента на 2020 г., а аз бях прекратила договора с издателя си и се нуждаех от творчески спасителен пояс в разгара на пандемията. Тогавашният ми агент каза, че Audible купува разкази от автори на трилъри, и макар че късият формат ми допадаше, реших, че ще е по-забавно (да! Писането може да е забавно и беше наложително да си го припомня) да работя с трима други автори, за да напишем цял роман.

 

Идеята дойде от един разговор със съпруга ми адвокат, който спомена, че ако той попадне в самолетна катастрофа заедно с другите съдружници в кантората му, аз и останалите вдовиците ще се наложи да се справяме с последиците. Помислих си, че би било интересно да събера на едно място четири жени, след като съпрузите им умират мистериозно, а тъй като пиша в трилъровия жанр, убийците просто трябваше да преследват и тях. И защо действието да не се развива в мафиотския Провидънс през 80-те години на миналия век?!

 

Най-хубавото беше, че убедих писателки, на които вече се възхищавах и с които се бях запознала на различни конференции, да се включат в забавлението – Кимбърли Бел, Лейн Фарго и Кейт Холахан казаха „да, нека го направим“! След това написахме предложение, няколко примерни глави от гледната точка на всяка от героините ни и от Audible харесаха идеята ни. В крайна сметка „Млади богати вдовици“ се изкачи до първо място по слушания, а ние имахме късмета издателство Sourcebooks да издаде книгата в хартиен и електронен формат. Сбъдната мечта и потупване по рамото за добре свършената работа!

 

Кимбърли Бел

След като получихме зелена светлина, четирите изработихме доста подробен план в продължение на дълга поредица от срещи по Zoom. Това беше любимата ми част от процеса, отчасти защото така излизахме от ковид балона, в който живеехме по онова време, но също така и защото тези срещи приличаха на виртуална писателска стая, където наистина разширявахме творческите си граници. „Имам идея“, казваше една от нас (обикновено Ванеса) и най-невероятните сюжетни точки се оформяха. Вълци за домашни любимци? Е, добре. Какво ще кажете за шеметно преследване с яхта? Разбира се, защо не? Нито една идея не беше твърде пресилена. До края на срещата обикновено измисляхме как да я включим в историята.

 

Тъй като всяка от нас отговаряше за една героиня, се оказа, че се чувстваме доста покровителствено спрямо нейния глас и път. Ако някой от съавторите напишеше реплика, която не звучеше като нещо, което моята героиня би казала, имах пълната власт да я коригирам или дори да я пренапиша изцяло. Същото важеше и за действията ѝ. Ако някой от авторите кажеше, че героинята му би реагирала по различен начин, останалите се вслушвахме.

 

Да, писането си бе все така самотно начинание, като всяка от нас се справяше с по една глава седмично, но всяка седмица завършваше с цял ден в Zoom, за да редактираме написаното и да обсъдим следващите четири глави. Уточнявахме вече готовия текст, добавяхме закачки, които ни караха да се смеем до припадък, измисляхме начини да изведем следващите глави отвъд това, което първоначално бяхме предвидили. Признавам, че това беше най-забавното писане на книга в живота ми, и то именно благодарение на тези онлайн срещи със съавторите ми... И може би малко заради вълците.

 

Лейн Фарго

Трябва да призная, че подходих предпазливо, когато Ванеса се свърза с мен, защото винаги съм мразила груповите проекти. Но това беше само защото никога досега не бях участвала в проект с толкова страхотна и талантлива група като тази! Всички бяхме отдадени и ангажирани още от самото начало, и се получи нещо, което бих нарекла мигновена творческа химия? Имахме достатъчно общи черти, за да работим заедно, и достатъчно различия, за да можем да се балансираме взаимно.

 

Основният начин, по който писането на „Млади богати вдовици“ се отрази на кариерата ми, освен с всички хитроумни трикове, които научих от близката работа с такива невероятни автори, е, че се фокусирам много повече върху радостта от процеса. Ако не се забавлявам, докато пиша, ако нещо поставя пред мен спънки, а не поле за развитие, знам, че трябва да направя крачка назад. Съществува идеята, че създаването на изкуство трябва да е изпитание, труд или битка, и разбира се, всички имаме такива дни. Но не трябва да се чувстваме така през цялото време.

 

Кейт Холахан

Когато Ванеса ме потърси с идеята за забавна, заплетена мафиотска история, не бях сигурна, че съм подходяща за проекта. Беше толкова различен от всичко, което някога съм правила. Но се съгласих, защото се възхищавах на жените, които участват, а и си умирах за някакъв смислен разговор с възрастни, след като през първите месеци на ковид пандемията бях приклещена в домашното обучение на дъщерите ми, докато съпругът ми се заключваше в някоя стая, за да работи. Онези първи седмици, в които обсъждахме героите и техните истории, бяха едни от най-забавните, които съм имала като писател.

 

Вложих много от личния си копнеж за общуване с възрастни в образа на Джъстин. Тя е майка от сравнително скоро, преселила се в чужд град, където няма приятели или семейство, и е затворена вкъщи, докато съпругът ѝ полага много извънреден труд в офиса. Сродството, което почувствах с нейните желания и нужди, я направи лесна за писане. Знаех как се чувства и какво би направила в определени ситуации. Беше изгубила себе си в опитите си да бъде всичко за детето си и предизвикателството пред нея се изразяваше в това да се свърже отново с чертите от характера ѝ, които я правят силна и способна жена. Трябваше да си спомни коя е била преди личността ѝ да бъде погълната от майчинството. Да я наблюдавам как израства като характер, отекна дълбоко в мен.

 

Мисля, че четирите съавторки се уважаваме толкова много, че успяхме да използваме разногласията си, за да намерим творчески решения, които да накарат всички да се чувстваме добре в работата и да ни изненадат по добър начин. Винаги е страхотно, когато героите ти станат дори по-интересни, отколкото си си представял, и мисля, че се подтиквахме една друга, за да се случи именно това.