Днес е на мода да се говори против технологиите – телефони, компютри, таблети. Вината за отчуждението между хората се приписва на тях, защото ни откъсват един от друг и пречат на истинското и задълбочено общуване.

Разбира се, всичко това би звучало много разумно и убедително, стига да нямаше романи като „Мартин Идън“ на Джек Лондон. Историята, написана преди преди повече от век, когато телефоните са служели само за разговори, а интернет все още е нямало, проследява пътя на главния герой – от пристанищните кръчми и случайни побоища до мястото му като най-желан и скъп гост на светски събирания.

Макар че разказите за хора, които целят да се издигнат в обществото, да не са нещо ново („Бел Ами“ на Мопасан все още се изучава в училищата), историята на Мартин Идън заема особено място, защото описва живота на човек, поставил на пиедестал красотата и любовта. Главният герой не е амбициозен и алчен – тъкмо обратното. На много места в романа е описано как харчи всичко, което има, как раздава и малкото си пари, защото за него те не са ценност. И именно това е неговата най-голяма грешка.

Ако парите бяха ценност за Мартин Идън, той ще да има своя хепи енд – да получи добра работа, да се ожени за любимото момиче и да намери своето място в обществото. Но как да иска да е част от това общество човек, който вниква в дълбочината на проблемите, който търси истината и не се страхува да отстоява убежденията си? Мартин Идън не признава университетски титли, за него са без значение банковите сметки, той не съди хората по това, което имат, а по това, което казват и начина, по който разсъждават. Висшето общество, което той смята за наистина висше, се оказва мираж. Разговорите за литература, музика и философия са повърхностни и ограничени, а за истинска работа се смята само тази, която носи финансова сигурност.

Разкъсан между своя нисък социален произход и елита, Мартин Идън изживява драмата на неразбрания интелектуалец, който е обречен да се скита сам в търсене на истината. Положил много труд и усилия да се впише сред изисканите хора, в края на романа той избира да избяга от тях. Превъзмогнал ограниченията на своя социален произход, за него е невъзможно да се върне там, откъдето е започнал. И тогава изходът се оказва само един...

Но докато стигне до него, Мартин Идън ни учи на търпение, постоянство и упование в собствените сили. Дава ни пример как да се работи и как да се живее, а и да не забравяме, че без любов и стремеж към истината, сме обречени просто да съществуваме.

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе