„Преобърнати съзвездия“ на Деметра Дулева преобръща представата, че всяка творба е прицелена в определена читателска публика. Преобръща и представата, че философски натовареният роман по презумция е нечетивен. Деметра е създала една история, която се изчита на един дъх. И след това, за да прозреш прозренията й, се препрочита – с ускорено дишане.

Историята е така увлекателно разказана, че не е грехота, ако някои читатели си останат на повърхността и се задоволят със съпреживяването на несподелената любов, гимназиалното бунтарство, еротичната провокация, стремежа към свобода в едно общежитие – метафора на тоталитарния свят, раждането и смъртта в тяхната чудодейност и чудатост. И това не е малко – ще им обогати въображението, спомените и осмислянето на личната болка.

Болката е неизбежна, страдането е въпрос на избор, казва Мураками. Въпрос на избор е този роман да бъде препрочетен или прочетен така, че да стигнеш до силната вода, която бушува във вените му. Защото това всъщност е едно страховито, страшно, неопитомено, на места диво повествование за човека като чужденец. Чужденец в своето семейство, чужденец в любовта си – знаменитото прозрение, че любовта не е за двама, чужденец в собствената си сексуалност, в обществото, чужденец в самия себе си.

Човекът е понесъл библейската си самота още докато е бил само Адам или само Ева. Тази самота обаче след изгонването им от рая става още по-жестока, защото вече е обременена от стремежа към друго същество. Този отчаян стремеж на човека чужденец бушува от първата до последната страница на романа, майсторски опредметен в лайтмотива с огледалата.

Огледалото пред съзряващата жена, огледалото в спалнята на първото отдаване, огледалото за обратно виждане в автомобила, където героинята се вози с мъжа, обременен от най-тежкия бащински грях, обърнатото огледало, в което се превърнал животът без любов на Найден. Огледалото е жестоката метафора на околния свят, към който се стреми чужденката на самата себе си Йоана. Светът, който вижда, но някак все не може да прекрачи в него, да усети миризмите му, студа и топлината, да остане там, да се задържи в него. Проклятие, което човекът носи в гените си, и не може да превъзмогне, независимо дали живее в общежитието на света или на самотната върба, от която може да се огледа в течащата река само веднъж.

И всъщност смисълът на съществуването на Йоана, на библейската Ева и на останалото дишащо човечество може би е в това – отчаяният стремеж на чужденеца да намери своята родина. През огледалото на любовта, през огледалото на омразата, през огледалото на приятелството и огледалото на състраданието. С надеждата, че отражението може да се окаже търсената реалност.

Според мен истинският край на романа е мигът, когато Йоана дава име на чернокожото бебе. А името е нещо толкова нематериално, колкото и светът в огледалото. Но дори и в своята илюзорност то носи безсмъртността на любовта й, там, в Мадагаскар, в долната част на планетата, където се е смятало, че хората ходят с главата надолу и всичко е обърнато. В света, където са преобърнати и съзвездията, сякаш отразени от космическото огледало.

Споделих всичко това, защото просто не е честно този дълбок роман да се поставя единствено на социалната плоскост на „Вчера“ и на емоционалната – на традиционните женски вълнения.

Прочетете „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева. Уверявам ви, че дълго време след това ще има за какво да разговаряте със себе си.

 

Красимир Димовски

 

Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Място географски тясно, но достатъчно широко, за да побере образите на света, които си спомнят бъдещето и предсказват миналото. Истории, пропити с неповторимия стил на автора, събрани в книгата „Момичето, което предсказваше миналото“. Повече за нея може да видите ТУК.