Първият ми спомен, свързан със Стефан Вълдобрев, е много стар. Аз, може би на четири или пет години, и майка ми танцуваме в кухнята в първата ни квартира, радиото е усилено до дупка и апартаментът се оглася от „Обичам те, мила“. Следващият ми спомен също е от детството. Сякаш отстрани се виждам как стоя като омагьосана пред телевизора, където върви клип на мъж и жена, които пеят толкова леко, почти без да си движат устните и сякаш като от нищото, а всъщност отвсякъде, звучи вечният въпрос „Аз ли съм, или не съм?“ Мога да продължа да споделям, но всеки един от нас си има своя история, свързана със Стефан Вълдобрев, за която може и да не подозира, докато не прочете „Книга за песните“. 


Различните части на „Книга за песните“ са въведени от различни текстове на негови песни, които са свързани с различни етапи от живота му. Докато четях тези текстове на познати песни, през цялото време си тананиках, а най-голямо предизвикателство за мен беше да се откъсна от това, което е написал, за да си пусна това, което е изпял. Всичко, създадено от него досега, а и сега, извира отвътре, истинско е. Макар и в някои от песните си да се заиграва с музикален жанр или отделни думи, няма игра в идеите и посланията му. И затова е толкова предпочитан и разпознаваем.

Стефан Вълдобрев пише простичко, достъпно, а дори и да се появи някой непознат музикален термин, текстът не става тромав и неразбираем. Не бих могла да определя книгата като автобиографична, защото тя е надличностна, поне в началото, когато разказва за детските и младежките си години. Социализмът, демокрацията, митингите, надеждите, очакванията, действителността, животът – всичко е обхванато и разказно на читателя като приказка. Всичко е включено, нищо не е премълчано, но и върху нищо не е изключително акцентирано.

Много деликатно са представени родителите му, съпругата му Яна, дъщеря му Мария, неговите приятели, колегите, учителите от различните етапи от живота му и не само в институционално-образователен смисъл. Всеки пасаж, който е свързан с приятел или колега, е написан с голямо уважение към личността на другия, с ясната идея, че се описват срещи с живи хора и че гласовете отминават, а написаното остава. Няма лоша дума за никого, няма обида от никого и за нищо.

„Книга за песните“ може да бъде четена като музикална енциклопедия, защото се появяват толкова много имена на творци и стилове. Може да бъде четена и като свидетелство на прехода от социализъм към демокрация, защото това е времето, когато Стефан Вълдобрев се появява на сцената.

Може да бъде четена и като изповед на един човек, който е решил да направи равносметка за живота си. А може да бъде четена и като книга за Живота.

 

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе