Очаквайте на 2 октомври „Домът, в който...“ – трилогия, която спечели сърцата на милиони читатели в Русия и по света!

Мариам Петросян започва да работи по „Домът, в който...“ (състоящ се от три части: „Пушача“, „Дневникът на Чакала“ и „Опустели гнезда“) още в младежките си години, като пише във всяка свободна минута и добавя собствени рисунки на героите и Дома. Окончателният ръкопис е готов още през 1998 г., но е издаден едва десет години по-късно. 
Пътят до сърцата на читателите обаче се оказва много по-кратък и днес романът е сред най-четените и обичани произведения в Русия, високо оценявани както от читателите, така и от критиците. През 2018 г. руско онлайн издание дори включва „Домът, в който...“ в списък с „Десетте най-четени книги на XX век“. Произведението печели редица престижни литературни награди, сред които и Наградата за най-добра книга на руски език от автор, живеещ в друга страна, и руската награда „Букър“ („Русский Букер“). Книгата е преведена на редица езици, сред които английски, италиански, унгарски, полски, испански, френски, чешки, македонски. През 2018 г. английският превод е включен в краткия списък с номинации за наградата „Чети Русия“. В британска документална поредица за съвременната руска литература с водещ известния актьор и писател Стивън Фрай Мариам Петросян е наредена сред шестимата най-значими автори в днешна Русия.

Отворете вратата на Дома с „Пушача“

                                                                             Pushacha - korica

В покрайнините на града, сред многоетажните жилищни сгради, се намира Домът. Мрачен и неприветлив, той крие зад неугледните си стени непозната и мистична вселена. Необикновените му обитатели живеят по свои закони, а във всеки ъгъл се спотайват трупани през годините тайни и неписани правила. Само смелите и жадните за приключения се престрашават да отворят вратата на Дома. И първото, което виждат насред сивия интериор, са червените маратонки на Пушача.
Тийнейджър, който, подобно останалите обитатели на интерната, няма име, а само прякор. Току са го преместили от групата на образцовите отличници лицемери в друга, където момчетата са пъстри, странни, чудати, шокиращи... За Пушача тепърва започва истинското запознанство с Дома и неговите порядки, с мистичните озовавания във външния свят, със страха от изпращането на поредния випуск. Защото преди седем години това събитие е завършило с кървава разправа.
Така започва тази светла, магична, завладяваща история, заредена с динамични действия, живи характери, интригуващи обрати, които редуват реалност и магичност. 
Това не е антиутопия, нито фентъзи, нито магически реализъм. Тази книга не е за интернат, нито за децата, живеещи в него. 
Това е книга за тези, които не се вписват в сивата, бездушна и скучна реалност. За тези, които я взривяват, които се измъкват от нея, които я пренебрегват. Както и за тези, които никога не са били част от нея...

Със своя роман Мариам Петросян сътвори литературно чудо. Тя създаде метафора на съвременния живот, написа приказка за възрастни, която, оказа се, напоследък е много необходима. Затова „Домът, в който...“ ще се чете и обсъжда не само от тесен кръг специалисти, но и дори от тези, които по принцип не четат съвременна литература. В по-общ план не е важно дали Петросян ще напише още нещо. Тя вече стана част от новата руска литература и ехото от този роман още дълго ще отеква.

Журнальный зал

 

За автора

                                                                  mariam-petrosyan-1
 

Мариам Петросян е родена в Ереван, Армения. Завършила е Колеж по изкуствата и дълги години работи като художник аниматор в Русия и Армения. Омъжена е, с две деца.

„Домът, в който...“ е дебютният й роман и въпреки че през 2014 г. излиза „Приказка за кучето, което можеше да лети“, авторката е категорична: „Аз не съм писателка, която е написала първата си книга. Всъщност това е единствената ми книга. Повече няма да пиша“. Все пак милионите й почитатели се надяват тя да промени решението си и да ги очарова с нови удивителни истории.


Други награди за „Домът, в който...“

„Русская премия“ – за най-добра книга (2009) 
„Большая книга“ – трето място в категория „Награда на публиката“ (2009) 
„Портал“ – победител в категория „Открытие себя (имени В. И. Савченко)“ (2010)
„Странник“ – победител в категория „Необичайна идея“ (2010) 
„Студенческий Букер“ – за умелото преплитане на жанрове, стил и необичайност на артистичните средства (2010)
„Звёздный мост“ – Сребърен кадуцей за дебютна книга (2010)