Даниъл Силва - майсторът на шпионския трилър

Даниъл Силва е работил като журналист. През 1987 г. Юнайтид Прес Интърнешънъл го назначава кореспондент за Близкия изток и го изпраща в Кайро. Силва пътува непрекъснато в района и отразява ирано-иракската война, терористичните актове и политическите конфликти. По-късно се връща във Вашингтон и започва работа за Си Ен Ен. В продължение на 5 години е член на новинарския екип. През 1993 г. се мести в токшоу, а през 1994 г. започва да пише първия си роман „Невероятният шпионин“, който изненадва критиката и влиза в бестселъровите класации.

Силва напуска Си Ен Ен през юни 1997 г., за да се отдаде изцяло на творчеството си.

Автор е на книгите „Английският убиец“, „Изповедникът“, „Смърт във Виена“, „Предателят“, „Портретът на един шпионин“, „Падналият ангел“, „Московска афера“, „Крадецът“, „Аферата Рембранд“, „Английското момиче“, „Агентът“, „Английският шпионин“, „Черната вдовица“ и др.

„Къщата на шпионите“

История за алчност и изкупление

на фона на най-сериозния конфликт на нашето време

Терористи от „Ислямска държава“ извършват кървав атентат в сърцето на Лондон – централния квартал Уест Енд. На пръв поглед атаката изглежда безупречно замислена и изпълненa, но има едно слабо звено: мароканецът, осигурил оръжията, с които е извършен атентатът. Следата отвежда Габриел Алон, който наскоро е оглавил израелското разузнаване, и екипа му до Южна Франция и дома на Жан-Люк Мартел и Оливия Уотсън. Красивата бивша манекенка се преструва, че не знае, че Мартел дължи огромното си състояние на наркобизнеса. Той, от своя страна, най-безцеремонно сключва сделки с хора, които целят унищожението на Западния свят. Заедно, под вещото ръководство на Алон, те ще се превърнат в неочаквани герои в глобалната война срещу тероризма.

Легендарният шпионин се впуска в шеметно пътешествие от бляскавото крайбрежие на Сен Тропе до най-бедните предградия на Казабланка. Той ще трябва отново да се изправи срещу мозъка на „Ислямска държава“ – Саладин, в един разказ за алчност и изкупление на фона на най-сериозния конфликт на нашето време.

Отзиви

Неподражаема история, написана от неподражаем автор. Ако не сте чели книга на Силва, то тогава определено пропускате една от най-добрите поредици в съвременната литература.

Хъфингтън Поуст

Светът се нуждае от повече шпиони като Алон. И от повече писатели като Даниъл Силва.

Bookreporter.com

В „Къщата на шпионите“ отново срещаме типичните за Силва завладяващ диалог и прозорлив поглед към човешката психика.“

Далас Морнинг нюз

Интервю с Даниъл Силва

В „Къщата на шпионите“ се преплитат много разнообразни теми – изкуство, шпионаж, тероризъм... Много интересен микс!

Освен че работи за разузнаването, Габриел Алон се интересува и от изкуство. Това интригуващо раздвоение в личността му прави историите различни. То определя тона на поредицата и благодарение на него книгите се харесват дори на хора, които по принцип не биха чели трилър, свързан с международен шпионаж.

Вие самият интересувате ли се от изкуство?

Да. Изкуството е една от моите страсти. Нямам специализирано образование в тази сфера, но в гимназията и университета посещавах курсове по рисуване, скулптура и история на изкуството и сега продължавам да ги изучавам. В крайна сметка Габриел Алон е известно име в тези среди, затова се старая всичко, свързано с изкуство в романа, да е изпипано до последния детайл.

А какви книги четяхте докато пишехте „Къщата на шпионите“?

Подобно на „Черната вдовица“, голяма част от този роман обръща внимание на „Ислямска държава“, така че подготовката ми беше основана на различни книги за тази групировка, за Ирак и Сирия. Прочетох всяка издадена книга за „Ислямска държава“ и разговарях с всеки във Вашингтон, който е работил по този проблем. Беше едно мрачно двугодишно пътуване в тъмните дълбини на организацията и се радвам, че приключи.

Част от действието в „Къщата на шпионите“ се развива в Лондон. Интересното е, че романът е написан малко преди атаките в града. Част от случилото се Вие предсказвате в книгата, базирайки се на проучванията си. Със сигурност не Ви е било лесно да видите как написаното се превръща в реалност.

Тъкмо бях приключил „Къщата на шпионите“, когато започна серията от атаки във Великобритания. Избрах действието да се развива в Лондон, защото за мен беше очевидно, че „Ислямска държава“ планира следващите си атаки в Англия, те самите са го казвали. Но е много разстройващо да видиш как това, което си си представял, се случва наистина и то по такъв ужасяващ начин.

Как избирате в кои държави да се развива действието в романите ви? Какво Ви отведе в Мароко?

От самото начало знаех, че искам романът да завърши в Мароко. Живял съм в няколко арабски държави, но не бях посещавал Мароко. Така че качих съпругата и децата ми на самолета и прекарахме една седмица в обикаляне на страната. Започнах да пиша развръзката на романа докато бяхме там и го завърших, когато се прибрахме.

Има ли някоя интересна случка или спомен от пътуването Ви в Мароко, които сте включили в книгата или са вдъхновили някакви части от нея?

Да, джиновете. Те са демонични духове, споменават се в Корана и мароканците прекарват голяма част от деня си в опити да се предпазят от тях. Разпръскват сол и мляко по ъглите на стаите, оставят следи от тебешир около леглото си, държат прозорците си затворени, независимо колко е горещо. Гидовете в Мароко ми разказаха много интересни неща за джиновете и така те намериха своето място в книгата по един много специален начин...

Начин, за който само читателите на „Къщата на шпионите“ ще разберат?

Да.

Беше ли странно да преминете от журналистическото поприще към писането на романи?

Всъщност аз се заех с журналистика, за да стана писател след това. Всички мои литературни герои първо бяха работили като журналисти. Докато живеех в Кайро постоянно си водех бележки, пишех кратки есета. Може да се каже, че престоят ми в Кайро повлия на бъдещото ми развитие. Обожавах града и умишлено прекарвах колкото се може по-малко време сред общността на хората от Запада. Вместо това излизах с колегите си от Египет и Судан, а те ме заведоха на места, до които повечето американци никога няма да отидат. Наистина се потопих в египетската култура, докато бях там и неслучайно избрах в много от книгите ми действието да се развива в Близкия Изток.

А как Габриел Алон промени живота ви?

Когато пишеш за един герой толкова дълго, колкото аз пиша за Габриел, се получава нещо като Стокхолмски синдром. В един момент започнах да прекарвам повече време в неговия свят, отколкото в моя, защото трябваше да си представям, че мисията на живота ми е да защитавам Израел и да свикна да гледам през призмата на израелски шпионин.

След публикуването на романа подписахте договор с „ Ем Джи Ем Ти Ви“ за екранизация на поредицата. Разкажете ни повече за това?

Проектът се развива изключително бързо и целта е съвсем скоро да видим Габриел на малкия екран. Смятам, че телевизията ще е много подходящо място за поредицата. Аз съм изпълнителен продуцент на сериала и дадох своето мнение относно общия тон, естетичния вид и сюжета, но в същото време искам да им дам свободата от която се нуждаят, за да превърнат книгите в успешен и самостоятелен телевизионен продукт.