През месец април бяха публикувани две книги в превод от обичаната българска писателка Ивинела Самуилова: най-новият роман от Мамен Санчес „Времето на жените без часовник“ и „Креативност“ от Михай Чиксентмихай – труд, който обединява тридесетгодишни проучвания за това как живеят и работят творческите личности. По този повод поканихме Ивинела Самуилова да разкаже малко повече за двете книги, работата си по превода и какво подготвя тя самата за българските читатели.


Двете, преведени от теб, книги са различен жанр, написани на различни езици. Как съчетаваше работата по двата текста?

Всъщност, първо преведох “Креативност” и веднага след нея се захванах с „Времето на жените без часовник“. След сериозния текст на Чиксентмихай, бе удоволствие, и в известен смисъл – отмора, да превеждам чаровната история на Мамен Санчес.

А като преводач (и като читател) имаш ли предпочитания между художествената и нехудожествената литература, английския и испанския език?

Като преводач може би малко повече клоня към художествените текстове. Вероятно това е компенсаторно, понеже в “свободното” си време чета само нехудожествена литература, за да се подготвям за моите книги. Иначе – харесва ми да превеждам и от двата езика – различно е предизвикателството. Испанският е многословен и за да звучи добре текстът на български, трябва, в известен смисъл, езикът да бъде “озаптяван”, докато на английския – точно обратното – понякога е нужно да му се “помага”.

Какво ти направи най-силно впечатление в “Креативност”?


Най-стойностното в труда на Чиксентмихай е срещата с цяла плеяда изключително интересни, велики творчески личности от началото на XX-ти век, които споделят своя опит - как са открили призванието си, какво ги е вдъхновявало, кое е обусловило тяхното развитие и какво е отключило и подхранва творческия им потенциал. Заразяващи примери на хора, които са творили в друга епоха, когато това, което са създавали, не е било подчинено единствено на консумеризма.

Във „Времето на жените без часовник“ Мамен Санчес също разказва за творческа личност – писател. Виждаш ли героинята като един от “респондентите” на Чиксентмихай?


Всъщност, Мамен Санчес се е вдъхновила за тази книга от личната история на авторката на “Да убиеш присмехулник” - Харпър Ли. Знаете, романът получава “Пулицър”, в САЩ е признат за най-добър роман на XX-ти век, а във Великобритания е обявен “за най-добър роман на всички времена”. Читателите лесно могат да открият паралелите между живота на Харпър Ли и този на героинята на Мамен Санчес - Естела Валиенте: възрастна писателка, издала преди половин век една-единствена книга, удостоена с престижна литуратерна награда и превърнала се в най-четената творба на всички времена. Но авторката избира да живее в пълно уединение, обгрижвана от сестра си, а личната и литературната й съдби крият много загадки. Сюжетът е точно за перото на Мамен Санчес, в чиито книги винаги се преплитат няколко линии, има съспенс, изненадите не спират до последната страница, а историята е разказана по завладяващ начин. Щеше да е интересно, ако Харпър Ли участваше в интервютата на Чиксентмихай...

Между преводите намираш ли време за писане? Да очакваме ли скоро нова книга от Ивинела Самуилова?

Засега все още писането ми е приоритет. Надявам се до края на годината, отново под знака на ИК ”Хермес”, да представя на читателите нов роман.

 

Вижте повече за "Креативност", Времето на жените без часовник" и книгите на Ивинела Самуилова.