През месец април бяха публикувани две книги в превод от обичаната българска писателка Ивинела Самуилова: най-новият роман от Мамен Санчес „Времето на жените без часовник“ и „Креативност“ от Михай Чиксентмихай – труд, който обединява тридесетгодишни проучвания за това как живеят и работят творческите личности. По този повод поканихме Ивинела Самуилова да разкаже малко повече за двете книги, работата си по превода и какво подготвя тя самата за българските читатели.

Ивинела Самуилова

Двете, преведени от теб, книги са различен жанр, написани на различни езици. Как съчетаваше работата по двата текста?

Всъщност, първо преведох “Креативност” и веднага след нея се захванах с „Времето на жените без часовник“. След сериозния текст на Чиксентмихай, бе удоволствие, и в известен смисъл – отмора, да превеждам чаровната история на Мамен Санчес.

А като преводач (и като читател) имаш ли предпочитания между художествената и нехудожествената литература, английския и испанския език?

Като преводач може би малко повече клоня към художествените текстове. Вероятно това е компенсаторно, понеже в “свободното” си време чета само нехудожествена литература, за да се подготвям за моите книги. Иначе – харесва ми да превеждам и от двата езика – различно е предизвикателството. Испанският е многословен и за да звучи добре текстът на български, трябва, в известен смисъл, езикът да бъде “озаптяван”, докато на английския – точно обратното – понякога е нужно да му се “помага”.

Какво ти направи най-силно впечатление в “Креативност”?

Креативност от Михай Чиксентмихай

Най-стойностното в труда на Чиксентмихай е срещата с цяла плеяда изключително интересни, велики творчески личности от началото на XX-ти век, които споделят своя опит - как са открили призванието си, какво ги е вдъхновявало, кое е обусловило тяхното развитие и какво е отключило и подхранва творческия им потенциал. Заразяващи примери на хора, които са творили в друга епоха, когато това, което са създавали, не е било подчинено единствено на консумеризма.

Във „Времето на жените без часовник“ Мамен Санчес също разказва за творческа личност – писател. Виждаш ли героинята като един от “респондентите” на Чиксентмихай?

времето на жените без часовник мамен санчес

Всъщност, Мамен Санчес се е вдъхновила за тази книга от личната история на авторката на “Да убиеш присмехулник” - Харпър Ли. Знаете, романът получава “Пулицър”, в САЩ е признат за най-добър роман на XX-ти век, а във Великобритания е обявен “за най-добър роман на всички времена”. Читателите лесно могат да открият паралелите между живота на Харпър Ли и този на героинята на Мамен Санчес - Естела Валиенте: възрастна писателка, издала преди половин век една-единствена книга, удостоена с престижна литуратерна награда и превърнала се в най-четената творба на всички времена. Но авторката избира да живее в пълно уединение, обгрижвана от сестра си, а личната и литературната й съдби крият много загадки. Сюжетът е точно за перото на Мамен Санчес, в чиито книги винаги се преплитат няколко линии, има съспенс, изненадите не спират до последната страница, а историята е разказана по завладяващ начин. Щеше да е интересно, ако Харпър Ли участваше в интервютата на Чиксентмихай...

Между преводите намираш ли време за писане? Да очакваме ли скоро нова книга от Ивинела Самуилова?

Засега все още писането ми е приоритет. Надявам се до края на годината, отново под знака на ИК ”Хермес”, да представя на читателите нов роман.

 

Вижте повече за "Креативност"Времето на жените без часовник" и книгите на Ивинела Самуилова.