Най-новият роман от Джоджо Мойс "Подаряваш ми звезди" ще ви очаква в книжарниците от 21 юли, но вече може да направите предварителна поръчка за книгата с 20% отстъпка. Това е една история за приятелство, любов и книги, основана на реални събития. Вижте повече за истинските факти, които са я вдъхновили. 

Как от Голямата депресия се ражда надеждата
През 1933 г. безработицата в Апалачите е достигнала 40%, в цяла Америка мини и фабрики затварят, милиони хора остават без работа и Голямата депресия се задълбочава. В тези тежки времена книгите се превръщат в спасение за родители и деца – още повече за живеещите в отдалечени, бедни или планински райони. Така се ражда идеята за „пътуващите библиотекари“ – най-често жени, които разнасят книги и списания и до най-откъснатите местности.
Не е учудващо, че именно Кентъки става дом на първите такива „мобилни библиотеки“ – от началото на Голямата депресия повече от 63% от жителите на щата нямат достъп до библиотека, а 31% не могат да четат.

Четири пътуващи библиотекарки се подготвят за своя преход.
Техните истории вдъхновяват мисията на героините в „Подаряваш ми звезди“ от Джоджо Мойс.
Снимка Архив на Дигитална библиотека на Кентъки

Пътешествието на книгите започва
През 1934 г. започват първите обиколки на пътуващите библиотекарки. Два пъти в месеца те преминават по 160–200 километра седмично на кон и разнасят книги до отдалечени села, а често дори до високопланински хижи, чиито обитатели с месеци нямат други посетители.
Най-популярни са детските книги и илюстрованите издания, защото голяма част от хората са неграмотни и разчитат на своите деца да им помагат с четенето. Книгите на Марк Твен, романи като „Робинзон Крузо“ и стихосбирките бързо се нареждат сред най-желаните четива.

Трудните първи стъпки
Работата на пътуващите библиотекарки не е никак лесна – ежедневно изминават на кон огромни разстояния, често през райони, където дори няма път. А ако конят или мулето им загинат, се налага да вървят с дни до най-близкото населено място.
В началото срещат и силно недоверие сред неграмотните и консервативни жители. Постепенно обаче, благодарение на различни интересни подходи, успяват да спечелят подкрепа и съмишленици, а деца и родители очакват посещенията им с нетърпение.

 

Пътуваща библиотекарка доставя книги до отдалечена планинска хижа в Апалачите.
Снимка Архив на Дигитална библиотека на Кентъки

Книгите, които сплотяват общността
Почти всички заглавия са събрани като дарения, а често се случва читателите да дават и малкото пари, с които разполагат, в подкрепа на каузата. Библиотекарите, от своя страна, прибягват до различни методи, за да предпазят изданията при превоза и от бързо износване. Превръщат стари коледни картички в книгоразделители, за да не се налага читателите да прегъват страниците. А когато някое издание започне да се разпада, те събират все още годните страници в папки и им дават нов живот. Рецептите от женските списания и книги също намират място в папките. Впоследствие жителите на Кентъки започват да добавят свои изрезки, допълнения и текстове към папките, превръщайки ги в своеобразен сборник на местните традиции, кулинария и фолклор. Тези папки се съхраняват и до днес в библиотеката в Кентъки.

Програмата с пътуващите библиотеки е спряна през 1943 г., но през 1946 г. е подновена отново – този път с автомобили, и през 2014 г. Кентъки е щатът с най-много мобилни библиотеки в САЩ.

 

Вижте повече за книгата или направете предварителна поръчка с 20% отстъпка тук.