Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър.Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Във „Все още аз“ изпращаш Луиза Кларк, любимата ни героиня от „Аз преди теб“, в Ню Йорк. Защо избра толкова далечна дестинация?
Много ми се искаше да извадя Луиза от обичайната й среда. А кое е най-дивото и мащабно място, на което можете да поставите едно момиче от малък град? Сърцето на Манхатън. Прекарах много време в САЩ през последните пет години и повечето ми пътувания започваха с малко свободно време в Ню Йорк. Така че аз самата от дълго време наблюдавам града от гледната точка на чужденец. Преживяването е вълнуващо, трудно, предизвикателно, безпощадно и невероятно забавно. Идеалното място за приключението на Лу.
Ню Йорк е доста далече от дома на Лу в Стортфолд, Англия. Как протече проучването на местата и преживяванията, на които Лу се наслаждава в Голямата ябълка?
Освен времето, което прекарвам там по работа, през октомври се върнах специално за едноседмично проучване. Опитах се да направя всичко, на коетоподложих Лу, без спането в ужасен хотел с дървеници! Мой приятел ми помогна да се настаня в една от онези изключителни сгради, гледащи към Сентръл Парк, което беше неоценимо. Собственикът ме свърза с много опитен брокер на недвижими имоти, който ми разказа подробно за живота на подобно място. Много е специфично, точно както има разлика дали си от Северен, или от Южен Лондон. За мен беше важно да не объркам нещата.
Четенето на „Все още аз“ е като да си говориш със стар приятел. Какво беше чувството да се върнеш към историята на Лу Кларк?
Обожавам да пиша за Луиза. Вече наистина я чувствам като стара приятелка. Понякога е много трудно да се справиш с някой герой, но с нея е все едно да нахлузиш любимите си дрехи. Аз я познавам. Знам как би реагирала във всяка ситуация. Тя е искрена и забавна, и малко луда. Но най-забавното беше да я побутна малко напред. Тя израства, особено в последната част на книгата. Мисля си, че като всички нас, и тя все още търси коя е всъщност.
Един от героите отбелязва, че на Лу й отива Ню Йорк. Какви качества притежава Лу, че те кара да я поставяш в различни преживявания? Защо тя е така близка до читателите?
Мисля, че много хора се отъждествяват с Лу. В „Аз преди теб“ те виждат какво е да осъзнаеш, че животът ти някак се е изплъзнал от контрола ти, оставяйки те на ръба. Да разбереш, че ежедневието ти е много еднообразно, без да си напълно сигурен как се е стигнало дотам и дали изобщо искаш да бъде другояче. В „След теб“ на много от читателите им е познат този период на скърбене – колко е трудно всички да очакват от теб да продължиш напред и да бъдеш весел, отзивчив, когато изобщо не се чувстваш така. Най-важното е, че Лу се старае да постъпва правилно, въпреки че често не успява, което я доближава до много голяма част от нас.
Книгите ти винаги предизвикват широк обхват от емоции – на едната страница караш читателите да се смеят с глас, а на следващата ги докарваш до сълзи. Трудно ли се комбинира комедийното и трагичното в живота в една обща картина? Как успяваш да създадеш толкова дълбоки характери и истории?
Благодаря! Приемам го като огромен комплимент. Мисля, че причината е, че се опитвам да пиша книги, каквито самата аз обичам да чета. А ако една книга успее да ме разсмее или разплаче, то авторът й си е заслужил вечната ми вярност. Ключът към подобно писане е и двете – смехът и сълзите – да са искрени. Ако познавам героя, тогава описвам неговите преживявания такива, каквито си мисля, че ги усеща той. Така е по-лесно емоцията да бъде предадена между страниците.
Какво следва? Още приключения за Лу?
По-скоро не. Когато обаче си помисля, че никога повече няма да пиша за нея, се чувствам абсурдно тъжна. Така че може би разказ?