Романът "Дневникът на свекървата" от Мария Метлицкая беше публикуван в началото на октомври и вече е в класациите на най-продаваните заглавия на книжарските вериги у нас. Забавната книга показва едни от най-деликатните семейни отношения и е сред бестселърите в Русия. Вижте какво разказва авторката Мария Метлицкая за работата си по книгата и тайните на щастливия семеен живот.

Мария, цял живот се занимавате с творчество – приложни изкуства, поезия, проза... През 2011 г. излиза първата ви книга и веднага ви печели верни почитатели, а от „Дневникът на свекървата“ са продадени над 100 000 екземпляр. Това ли е сбъднатата ви мечта?

Като човек, който обича хуманитарните науки и е ужасно слаб в точните, винаги съм се стремяла да правя интересни и увлекателни неща, които ми носят радост. Но за успех не съм мечтала. Вероятно не съм амбициозна. Не съм полагала гигантски усилия и не съм се домогвала до нищо. В началото пишех само за себе си, а за последвалия развой на събитията дори не съм си помисляла. Просто так се наредиха звездите. Късмет. Винаги съм си пожелавала само здраве и благополучие за цялото ми семейство. Мечтая си читателите да продължават да харесват книгите ми, да има мир на земята – все банални неща. Но животът, в крайна сметка, се състои от баналности и това е нормално. 

Бихте ли споделили кои са най-хубавите моменти в живота ви?

Пак опираме до баналности, но всяка жена ще ме разбере. Разбира се, най-значителното събитие в живота ми е раждането на сина ми. След това – излизането на първата ми книга, а после – раждането на внука ми! Имала съм много щастливи мигове – пътешествия, хубави книги, важни открития за самата мен и хората.

Пишете за любовта, за човешките отношения. Имала ли сте много романтични истории в живота си?

Имала съм романтични отношения и си мисля, че всички хора са минали през това. Особено в младостта. Но на хоризонта ми не се появи корабът с алените платна, а и не съм го чакала! От млада съм реалист. Не са ми свирили любовни балади под прозореца, но и това го преживях леко, уверявам ви. Изненади, обаче, е имало много, в това число от любимия мъж. 

И все пак какво не бихте простила и за кои човешки недостатъци можете да си затворите очите?

С възрастта се промених по удивителен начин. По-лесно правя някои компромиси и категорично отказвам да направя други. Повече прощавам. Отнасям се по-търпеливо към човешките слабости и пороци, търся причината за постъпките на другите и се опитвам да ги оправдая. Мога ли да простя предателство? Категорично не! Как да общуваш с човек, на когото нямаш доверие? Нужно ли е изобщо? Не мисля.  

Каква свекърва сте обаче? 

Синът ми има втори брак, първият не продължи дълго, но никога не се меся в семейните му отношения. Само не мога да премълча, когато неправилно възпитават внука ми. Което, разбира се, на тях не им харесва. С присъщата ми скромност обаче мога да кажа, че съм чудесна свекърва. И да не ми харесва нещо в снахата, се съсредоточавам върху най-важното: тя е умна, образована и отлична готвачка! Ако синът ми не е прав, заставам на нейна страна. 

Да разбираме ли, че в „Дневникът на свекървата“ има биографични елементи?

Толкова се забавлявах, докато я пишех, но в нея няма нищо от моя живот. Синът ми въобще не прилича на сина на главната героиня. По-скоро има повече общо с племенника ми. Иначе съм се омъжвала два пъти и двата пъти по любов, даже не си представям, че може да бъде по друг начин. С втория ми съпруг сме заедно от трийсет години. При нас няма излишни сантименти, но бракът ни е основан на взаимно уважение и честност. 

Това ли е рецептата за щастлив брак?

Не знам тайните на щастливия семеен живот, но със сигурност знам, че важното е в брака да има любов.