Пол Остър е създал не само творбата на живота си, но и жив, дишащ организъм. Предизвикателството „4321“ изисква не само търпение и концентрация от страна на читателите, но и доста отдаденост от автора. А любовта и интелектът, вложени в тази книга, си личат още от първите страниците.

Зад привидно простата идея, възможните отговори на въпроса „Какво би станало, ако...“ Пол Остър изгражда историята на Арчи Фъргюсън и неговите четири отговора. Книгата започва с митологизираната фигура на дядото Фъргюсън, руски евреин от Минск, който по стечение на чистата случайност се сдобива с това име, заради невъзможността да произнесе фамилията Рокфелер, както е посъветван. Това е само първото деликатно намигване към читателите - за голямата роля на шанса и съдбата и малките, уж незначителни действия, които се оказват с най-голямо значение.

Непрекъснато четиримата Фъргюсъновци ще се питат "Защо непременно се случи това?" Но „4321“ далеч не е просто семейна сага на фона на две десетилетия бурни събития от световен мащаб. Изключително интересна е симбиозата между четирите персонажа, това как се преплитат някои константни техни влечения и интереси, как в един момент сякаш ще се срещнат или всеки има допир с другия. Но по своята същност Арчи 1-2-3-4 са пределно различни, намигването от страна на Пол Остър е към читателя, който има възможността да бъде страничния наблюдател и да усети тънките нишки на съдбата, които се оплитат около героите.

Многопластовото развитие на историята и нелинейната структура предразполагат към някои обърквания и дори отегчение, но елегантният стил на писане на автора никак не ме натовари. Огромната ерудираност на Остър е нещо много ценно, защото е така добре представена в романа с множеството културни, политически, исторически референции. В маниера му на писане има много от викторианската традиция на Дикенс, през потока на съзнание на Джойс, до някои авангардни и цинични писатели от последните десетилетия. Но тази палитра от техники и стилове е така добре премерена и синхронизирана, че в нито един момент не ме подразни или озадачи.

Единствената част, която ми дойде трудно смилаема беше епизодът със студентските протести в Колумбийският университет. Стори ми се ненужно разтегнат.

За себе си откроих две основни линии в сюжета - тази на вътрешните дилеми и пътеки в собственото ни съзнание, пред фактите, че имаме само един живот, в рамките на който да избираме. Втората е личността на фона на развиващия се свят и значението на човека в тези събития. Има ли нужда от промяна и струва ли си борбата?Самият Фъргюсън се пита това една от последните части на романа.

Финалната сентенция за пътищата на човека и вътрешното неспокойствие, че никога няма да знаеш "какво би могло да бъде", са основният мотив и движеща сила в романа. Не е само до четири отделни версии на един живот, това са предполагаеми възможности, които четвъртият истински Арчи измисля (както самият Пол Остър го измисля, но за разлика от героя си успява да издаде).

Накрая остава само един и колкото и примамливи да са останалите "ами ако", те винаги могат да бъдат и по-лоши, дори фатални.

А осъзнаването на всичко това може само да те накара да обичаш настоящето повече. За 24 годишния Фъргюсън това е кулминацията на житейският му път досега.

 

Автор на текста: Магдалена Младенова