За да разберем как и защо платформите претърпяват неуспех, авторите на „Бизнесът и платформите“ са се опитали да откроят колкото е възможно повече неуспешни американски платформи от последните двайсет години.

Авторите са се концентрирали върху четири често допускани грешки, които водят платформите до неуспех като бизнес предприятия: (1) неправилно таксуване на едната страна на пазара, (2) неизграждане на доверие с потребителите и партньорите, (3) пренебрегване на конкуренцията и (4) твърде късна поява – т.е. след като пазар с много силни мрежови ефекти и други условия, благоприятни за изход от типа „победителят взима всичко или повечето“, се е наклонил.

209-те неуспеха, които откриват им позволяват да направят някои общи наблюдения за това защо платформите срещат трудности.

Първо, най-очевидният модел е преобладаващият брой на неуспешните трансакционни платформи, представляващи близо 85% от извадката. Много платформи от „гиг“ икономиката се сриват за две до три години, защото нямат достатъчно потребители, а финансирането им се изчерпва. Едно от предизвикателствата пред тези фирми за доставки и услуги на местно ниво или за пътуване по заявка е, че мрежовите ефекти са на местно ниво, но единственият начин за бърз растеж и изграждане на разпознаваемост на марката е географското разрастване. За да се случи то, платформата трябва да привлече повече инвестиции и да има достатъчно дълбоки джобове, за да работи потенциално дълго време, преди да стане рентабилна и да има положителен паричен поток.

Консолидацията (обединяването на две или повече фирми) също е често срещан модел сред платформите от една и съща сфера. Платформи често изчезват, защото се сливат. Това важи с особена сила за определени категории. Например вълна от придобивания намали големия брой уебпортали и търсачки, които се появиха през 90-те години до само няколко играчи към средата на първото десетилетие на XX век. Платформите за междупотребителско споделяне на автомобили участваха в консолидация по-скоро, тъй като по-големи конкуренти придобиха две от основните платформи. Освен това се наблюдаваше значителна консолидация между пазарите за търговия между предприятия, които се появиха през 90-те години на миналия век и бяха предназначени за конкретни вертикали – като обмен на части за самолети, медицински консумативи или химикали.

В сравнително малък брой сфери на действие на платформите неуспехът на даден конкурент е функция от автентичен изход от типа „победителят взима всичко или повечето“, дори и без помощта на държавна регулация. Мобилните операционни системи и приложенията за социални мрежи са отлични примери, които обсъждаме по-късно в тази глава. Нито една различна от най-големите мобилна операционна система не успя да спечели значителен дял от пазара, наклонен към iOS и Android, въпреки че конкурентите като BlackBerry, Windows и Symbian навлязоха на пазара първи и разполагаха със значителни ресурси. По същия начин в социалните мрежи с накланянето на пазара Facebook измести по-ранните си съперници като MySpace, Friendster и GeoCities.

Социалните мрежи илюстрират друг модел: неуспешните платформи понякога си търсят ниша, за да оцелеят. Резултатите обаче са разнородни. Други неуспешни платформи се изправиха пред предизвикателства, които са обичайни за много предприятия. Редица платформи се появиха, преди да е налична необходимата инфраструктура за поддържането им. Например няколко стрийминг или онлайн платформи за игри, включително Mpath, broadcast.com и globalmedia.com, стартираха в началото на века, преди широколентовият интернет да е широко разпространен.

Равносметката за мениджърите и предприемачите е, че платформите трябва да избягват най-често допусканите и опустошителните грешки, в противен случай дори тези, които в началото са били победители, може лесно да се превърнат в губещи.