По желание на читателите на 23 януари „Хермес“ пуска ново издание на „Бяла хризантема“ от Мери Лин Брахт

 

                                                                 

 

За книгата

Корея, 1943 г.

Хана е прекарала целия си живот под японска окупация. Като хеньо – жена водолаз, тя се радва на независимост, която е непозната за повечето корейци. Докато един ден, в опит да предпази по-малката си сестра от японски войници, Хана заема мястото й като тяхна пленница. Те я транспортират до Манджурия, където е принудена да работи в един от бордеите на японската армия.

Южна Корея, 2011 г.
Еми е прекарала последните 60 години в неуспешни опити да забрави саможертвата на сестра си. Вече е време да се изправи срещу миналото си, за да живее спокойно в настоящето. Тя оцелява след загубата на цялото си семейство, преживява един насилствен брак и единствено децата й придават смисъл на живота. Ще успее ли накрая да превъзмогне болезнените последици от войната, за да получи прошка?

 

За автора

                                                                         

Мери Лин Брахт е американска писателка с корейски корени, която живее в Лондон през последните десет години. Израснала е в голяма южнокорейска имигрантска общност в малко градче в Централен Тексас, в близост до военна база. Започва да се обучава за пилот на бойни самолети, но още през първата си година открива, че „не иска да убива хора, а да ги изучава“, и записва курс по антропология. През 2015 г. завършва „Креативно писане“.
Трудностите, през които са минали майка й и многото други жени като нея след края на войната в Корея, имат голямо въздействие върху авторката и водят до написването на „Бяла хризантема“.

 

Отзиви

Един смел, опустошителен, важен роман, пропит с надежда и красота.

Рейчъл Джойс, 
автор на „Невероятното странстване на Харолд Фрай“

 

Майсторски написаният дебютен роман на Брахт е изпълнен с исторически детайли и силни емоции. Това е една незабравима история за смелостта на корейските жени по време на Втората световна война.

Пъблишърс Уикли

 

Този завладяващ и сърцераздирателен дебютен роман отдава почит на хилядите корейски жени, принудени да живеят като робини по време на Втората световна война.

Буклист

 

Една трогателна, емоционална история, която ще ви разтърси ... Нейното послание се помни дълго.

Ар Ти Бук Ривюс

 

За историята, мястото, символиката и героите

 

Чеджу
Чеджу е остров в Южна Корея, известен със своята специфична архитектура, дължаща са на ветровития климат, разнообразие от угаснали вулкани, плажове и рибарски селца. Макар да се намира близо до континенталната част на Корея, островът е един съвсем различен свят, което се подчертава и от нетипичния диалект на местните жители.

 

Жените хеньо
Хеньо са жени водолази, които се гмуркат без екипировка в ледените води край острова, за да събират различни морски продукти, които след това продават. Традицията на хеньо се предава от поколение на поколение повече от четиристотин години. Благодарение на нея жените на острова стават тези, които се грижат за прехраната на семейството, а това превръща остров Чеджу в единственото място в Корея, където се откриват взаимоотношения, близки до матриархат.

 

Бялата хризантема 
Въпреки че името на цветето идва от гръцки език, се смята, че хризантемата е култивирана за пръв път в Китай 2500 години преди растението да стане познато в Европа. Будистки монаси го пренасят в Япония, където цветето толкова се харесало на императора, че той често поставял хризантеми на трона си и сядал върху тях. Дори символът върху императорския печат бил жълта хризантема, за която се вярвало, че символизира власт и сила.
Бялата хризантема, от друга страна, е символ на скръб и траур и в азиатските държави се използва по време на погребения. 
В много култури се смята, че бялата хризантема също символизира истина и чистота и присъствието й в дома приканва гостите да бъдат искрени, да ценят честността и да казват истината.

 

„Жените за разтуха“
„Жените за разтуха“ били млади жени и момичета, които японската армия събирала от окупираните територии по време на Втората световна война и превръщала в сексуални робини. Историческите източници не могат да дадат конкретна информация за броя на жените, принудени да живеят в т.нар. „Станции за разтуха“. Много от тях били отвличани от домовете си или примамвани с обещания за работа и образование.
Дълго след края на войната съществуването на „жени за разтуха“ е било отричано, а на оцелелите е било забранено да разказват за преживяванията си. Едва през 1991 г. първата жена споделя своята история. Чак през 2015 г. японското правителство признава използването на тази порочна практика и основава паричен фонд в тяхна полза, но с условието Статуята на мира пред японското посолство в Сеул, която включва и „жена за разтуха“, да бъде съборена. 
Дори и днес съществуването на „жените за разтуха“ е тема табу в много азиатски държави.

 

Вижте повече за "Бяла хризантема" и прочетете откъс книгата тук.