По повод Дни на българската книга 2019 г. поканихме българските автори на Издателска къща „Хермес“ да се включат в поредица от кратки интервюта в които да разкажат какво значение носи за тях Денят на българската писменост и култура. В първите две части на рубриката споделихме интервюта с Мирела Иванова, Емил Андреев, Недялко Славов и Камелия Кучер, а финалът поставяме с думите на Александър Чобанов, Александър Секулов и Владимир Зарев.
Александър Секулов: 24 май е празник на светлината, която идва от словото
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Гравьор на сънища“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Хроники и химни“, „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, носител на награда „Аскеер“ за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.
Какво е за вас празникът 24 май?
Празник на светлината, която идва от словото. То е единственото, с което човек се устремява към Бога.
Коя от Вашите книги Ви е най-скъпа и защо?
Обичам по съкровен начин всяка една от тях. И съм благодарен на всеки читател, който ги е открил.
Възвръща ли се според Вас интересът към българската книга? Бихте ли споделили коя книга от български автор Ви направи най-силно впечатление през последните години?
След бурния десетгодишен тропически разцвет на българската литература залозите се вдигнаха, настъпи издателско отрезвяване, промени се масовият читател, за писателите стана по-трудно, което е прекрасно за духа на литературата.
Има ли мисия писателят в съвременния свят?
Мисията на писателя е само една - как да срещне Човек с Бога и как да приеме Времето.
Александър Чобанов: Към добрата литература винаги е имало и ще има интерес
Pрез 2008 година Александър Чобанов издава сборник с разкази „Колекция 18“, който печели голямата награда „Южна пролет“ за дебют на годината. През 2011 г. излиза втората му книга „Летен следобед“. Междувременно, Чобанов работи като сценарист на телевизионните сериали: „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“, „Дяволското гърло“. Автор е на романите "Хлапета", "Неотминало", "Квантова градина".
Какво е за вас празникът 24 май?
Празник на българската писменост. Празник, който ми напомня, че ние сме дали писменост на целия славянски свят.
Коя от Вашите книги Ви е най-скъпа и защо?
Трудно ми е да кажа. "Хлапета", "Неотминало", "Квантова градина". Всички са ми скъпи и с времето ми стават по-скъпи.
Възвръща ли се според Вас интересът към българската книга? Бихте ли споделили коя книга от български автор Ви направи най-силно впечатление през последните години?
Аз не съм съгласен с това деление на български и чужди автори. Към добрата литература винаги е имало и ще има интерес. И по-скоро българските писатели дължат на читателите интересни истории. "Боби Блажения и другия Американец" на Емил Андреев е книгата от български автор, която мога да откроя.
Има ли мисия писателят в съвременния свят?
Да! Да пази свободата, любовта и да търси границата между добро и зло!
Владимир Зарев: Мисията на писателя е чрез въображението си и чрез величието на Словото да превръща съществуването в битие, а битието в национална памет.
Владимир Зарев е автор на редица книги, сред които са романите: „Денят на нетърпението“, „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“, „Чудовището“. Носител е на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. Зарев бе удостоен и с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. бе предложен за награждаване с орден „Стара Планина“ - първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
Какво е за вас празникът 24 май?
За мен 24 май е най-истинският, най-българският, най-вълнуващият празник, който е в сърцето на всеки българин и не може да бъде повлиян от политическата конюктура.
Коя от Вашите книги Ви е най-скъпа и защо?
Книгите за писателя са като негови деца, трудно е да кажем кое от нашите деца ни е най-скъпо. И все пак ще спомена романа си „Чудовището“ защото е последен и все още го сънувам.
Възвръща ли се според Вас интересът към българската книга? Бихте ли споделили коя книга от български автор Ви направи най-силно впечатление през последните години?
Интересът към българската литература се възвръща боязливо, някак срамежливо и на пръсти. Ще отлича романа на Весела Ляхова „Бежанци“, защото той е една от най-хубавите книги в последните години, но беше забравен преди да бъде прочетен, беше заметен под килима.
Има ли мисия писателят в съвременния свят?
Във всяко историческо време писателят винаги е имал мисията чрез въображението си и чрез величието на Словото да превръща съществуването в битие, а битието в национална памет. Някои писатели, те са много малко, имат щастието да превръщат човешкото битие в световна памет.