„Зимата на нашите писма“ от испанската писателка Анхелес Доняте е една топла история за семейството, приятелството и любовта, която ни напомня, че заедно можем да постигнем чудеса. Романът е изпълнен с интересни цитати, препратки към различни писатели, афоризми, поезия... Почти във всеки абзац се превръща в извор на мъдрост и показва въздействието на думите. В духа на наближаващите празници, решихме да подберем шест красиви цитата, които ще ви вдъхновят да напишете писмо до поне един любим човек.

Stastieto e chsha chai s teb

 

Алма разтвори книгата на предговора и се натъкна на изявление на Елизабет, съпругата на писателя: „Най-непосредственото писане е онова, което намираме в писмата“. По-нататък един от издателите му признаваше, че „В писмата си Брус Чатуин е неуверен в себе си, разкрива ни се по-раним, но и по-човечен“.
„Дали винаги, когато пишем писмо, е така?“, замисли се, докато прокарваше медените си очи по дървените греди, крепящи покрива на параклиса.

***
Щом ти харесва да пишеш, ако щè да надписваш коледни картички, пак те радва – вероятно си изпитвала нещо подобно. Пръстите не ти се подчиняват, следват перото. Препускат леко, а ти си просто зрител, който разчита следата, оставена от тях по хартията. 
Това малко вълшебство, което отдавна не ме сполита, тази нощ се случи. Затова, както и да се казваш, където и да си, каквото и да правиш, бъди благословена. Благодаря ти, че ми позволи отново да изживея чудото.

***
Зимата идваше и му носеше два подаръка: писмо и книга. Държеше по един подарък във всяка ръка и се чудеше откъде да започне.

***
Едно тайнствено писмо бе прекъснало скучното му ежедневие. Който и да беше авторът, благодареше му.

***
Обикновени хора като Сара, Роза и като самата нея носеха отговорността епистоларният жанр да не отмре. Една стародавна практика, надживяла гонения и цензура... би била застрашена от смърт по вина на виртуалната комуникация?
Тези и още много въпроси си задаваше Алма, докато прибираше писмото в бледолилавия плик. „Искам да напиша писмо. И още днес ще го направя.

***
Независимо дали беше истина, че съдбата е поставила този довод на пътя й, или не, в ръцете си тя държеше писмо с дъх на лавандула, което я призоваваше да действа.

 

Вижте повече за книга на Анхелес Доняте тук.