Всеки родител иска детето му да се радва на добро ментално здраве и развитие. Все повече деца от всички възрасти обаче се сблъскват с тревожност, депресия, ниско самочувствие и поведенчески проблеми и може да мине дълго време, преди семействата им да получат адекватна помощ. Д-р Били Гарви е старши специалист в една от най-големите и престижни педиатрични болници в света. С над двадесетгодишен опит в сферата той иска да увери родителите, че няма лоши деца и че повечето трудности в развитието и поведението са преодолими, ако следваме изложените в тази книга принципи.

 

Ето 10 от тях:

 

  1. Инвестирайте колкото може повече време и енергия, за да бъдете изцяло с детето си за известно време всеки ден. Тази инвестиция ще се изплати!

 

  1. Никое дете или тийнейджър не прави умишлено живота си труден с предизвикателното си поведение. Гневните изблици и агресията са сигнали, които те изпращат, за да покажат, че изпитват трудности и искат подкрепа, или за да излязат от дадена ситуация.

 

  1. Наблюдавайте децата си в техните социални контакти. Питайте ги за приятелствата им и говорете с техните възпитатели и за тези аспекти от ежедневието им.

 

  1. Когато става въпрос за емоционалното развитие на децата ни, ние имаме три важни роли. Първо, как реагираме на тях, второ, как моделираме собствените си емоции и трето, как говорим за емоциите.

 

  1. Самооценката се изгражда в детството чрез взаимодействието с другите – най-вече с нас. Целта е да се уверим, че децата ни знаят, че ги обичаме безусловно и ги подкрепяме, за да защитим и укрепим самооценката.

 

  1. Когато децата се тревожат, трябва да внимаваме никога да не ги отхвърляме. Ако оставите детето да се изправи само срещу страховете си, това ще влоши тези чувства и има риск то да не ви казва за тях в бъдеще.

 

  1. Помогнете на децата да разберат причините за вашите правила и очаквания и ги помолете да обяснят защо някои неща са важни за тях. Това насърчава споделеното разбиране и уважение един към друг.

 

  1. Ако се притеснявате, че детето ви се чувства потиснато, затваря се в себе си или е лесновъзбудимо, е важно да помислите какво може да се случва с него и с цялостното му функциониране. Разговорите с ключови хора в училище и с други хора от неговия живот могат да помогнат да се разбере как протича животът му, когато не е под вашата грижа.

 

  1. Опитайте се колкото е възможно повече да бъдете винаги на една и съща страна с детето си и да изграждате положителен разказ за него. Когато нещата са трудни, говорете уверено за това, че като екип можете да се справите по-добре.

 

  1. Всички възрастни, които полагат грижи за деца, трябва да поставят на първо място собственото си физическо и ментално здраве. Това увеличава капацитета им да продължат да подкрепят децата си и им дава чудесен пример, че трябва да се грижат и за себе си.

 

 

Още полезни съвети и примери от дългогодишната практика на д-р Били Гарви можете да намерите в книгата – https://tinyurl.com/5n9y2uxy