Рядко ми се случва нехудожествена книга да ме накара да се замисля толкова много за ежедневните разговори, които водя. След последната страница започнах да обръщам повече внимание не само на това какво казвам, но и на това как слушам.

Още с първите страници осъзнах колко често приемаме разговорите за даденост. Говорим непрекъснато с близките си, с приятелите, с колегите, с напълно непознати хора. И въпреки това рядко се замисляме колко много зависи от едно изречение, от един въпрос или дори от способността просто да изслушаме някого истински.

Това, което най-много ме впечатли в книгата, е нейният човешки подход. Алисън Уд Брукс не поучава и не се опитва да ни убеди, че притежава магическата формула за успешна комуникация. Вместо това ни кани на един откровен разговор за разговорите - за неудобните моменти, за пропуснатите възможности, за недоразуменията и за онези красиви мигове, когато думите успяват да създадат истинска връзка между двама души.

Докато четях, неведнъж се връщах към собствени ситуации и разговори от миналото. Спомнях си моменти, в които не съм слушал достатъчно внимателно. Моменти, в които съм бил твърде зает да измисля какво да кажа, вместо да чуя какво ми казват. И може би именно в това се крие силата на тази книга - тя не те кара да сочиш грешките на другите, а деликатно те подтиква да погледнеш към себе си.

Това не е книга, която ще прочетете набързо и ще оставите на рафта. Това е книга, която ще ви накара да се обадите на приятел, да зададете още един въпрос на любим човек, да изслушате някого малко по-внимателно. И може би да откриете, че най-ценните връзки в живота ни се изграждат не чрез големи жестове, а чрез обикновени разговори.

 

Автор на текста: Даниел Костов, книжарница „Хермес“, гр. Бургас